Маркетингова дейност… и проучвания
Въпреки, че повечето хора под „маркетинг” разбират „реклама”, а в много случаи и само „комуникации в медиите”, маркетингът е преди всичко наука за пазара, която следи неговата логика и позволява на компаниите да създадат един продукт, да го позиционират ценово, дистрибутират до точките на продажба и едва след това да „рекламират” този продукт (или услуга).
Фирмите, които са представени в класификациите „маркетингова дейност” и „маркетингови проучвания”, най-често специализират в набирането и анализа на ключови данни за пазара, конкуренцията и/или потребителите и техните ценности, нагласи и очаквания…
Маркетинговите данни са както вътрешни, така и външни за фирмата. Много компании от вписаните в класификация „маркетингова дейност” предлагат именно организация и анализ на вътрешните данни (за продажби, за клиентопоток, за обем продажби на клиент, за тенденции и други). Например анализът на данните за рекламодателите в използвания от Golden Pages софтуер Microsoft CRM ясно показва, че обущарите не купуват много реклама и няма много от тях с над 50 служители
Като правило, фирмите в класификация „маркетингови проучвания” събират информация и правят препоръки за дейността на фирмите на база на външни данни. Техните проучвания варират от типично количествени изследвания до качествени изследвания, в които цифрите са по-скоро индикация, отколкото „точни данни”, но дават отговори на съвсем различни въпроси…
Типични количествени изследвания са:
- ритейл одит (retail audit), или “периодично заснемане на пазарни дялове, наличности на рафтовете и в складовете на магазините, обем продажби и цени на артикулите”
- „следене на марката” (от английски – brand tracking) – дава отговори на въпроси като: колко хора са чували за марката (подпомогната познатост – prompted brand awareness), колко хора я споменават първа сред конкурентите (спонтанна познатост – top of mind brand awareness), какво мислят за ключови нейни параметри (напр. “мисля, че Golden Pages е добро място, където фирмите да рекламират” – 56%) и др.
- пре-тестове на реклами, последваща оценка на кампании (привличане на вниманието, въвлеченост на аудиторията, запомняемост, и още хиляди възможни параметри, в зависимост от целите и вида на кампанията)
- анализ на аудиторията на една медия (92% от потребителите на Golden Pages online са над 18 годишни)…
Много изследователски въпроси обаче нямат количествен отговор. Качествените проучвания (дълбочинни интервюта, фокус групи и др.) се задълбочват в причините (мотивацията) за поведението на потребителите (как? и защо?), а не над тяхното измерване (какво, къде, кога, колко).
Често идеи и хипотези, възникнали при качествени изследвания, могат да бъдат измерени след това чрез количествени проучвания…
PS. Тази статия е написана с цел да обясни много кратко какви фирми са вписани в двете класификации в Golden Pages. Именно затова тя не е задълбочена и има за цел да бъде кратка и много лесно смилаема от неспециалисти. В крайна сметка, не Ви ли омръзва понякога от твърде професионални мнения с тежки думи, от които май и авторите нищо не разбират?


Всъщност ми е странно как можеш да твърдиш, че някой пише нещо – и най-малкото влага своето време, енергия и труд, ако не „разбира“ темата, която засяга!!!!
Друг е въпроса дали всичко написано е за всеки и дали „непрофесионалистите“ изобщо четат и дали ги интересува изобщо професионалната тематика и „професионалните“ статии.
Или както казва народа „всяка жаба да си знае гьола“!!!
За първата част от коментара: Ставал съм свидетел на огромно количество вложени усилия, „време, енергия и труд“ в странни случаи, но това е друга тема
Иначе съм съгласен със забележката и поемам критиката – имаме страхотни специалисти особено в проучванията!
Като оставим настрана закачката ми към „може да го напиша и много сложно, ама кому е нужно?“, надявам се да съм обяснил просто и ясно разликата между качествени и количествени проучвания…
ПП. Bookmark-нах блога ти
Добре, съгласих се. Аз самата не съм попадала на подобни „компетентни“ статии, но може би е и по-добре така
Колкото до букмаркването -БЛАГОДАРЯ, явно не влизам в катергорията на „тежки думи, от които май и авторите нищо не разбират“
Ценя го!