Към съдържанието

Beck’s by Nature – жалко, че не е от хмел ;)

11.06.2012

само естествени съставки - вода, хмел, ечемик, маяЕстествени съставки… свободно съзнание 🙂

Инсталацията е наистина постижение на инженерната мисъл.

Браво на колегите от Lowe Swing Communications за идеята!

Браво на Kamenitza за смелостта (и одобрението на бюджета) и на реализаторите за вярата в себе си 🙂

Все не ми дава мира обаче старият Reinheitsgebot (законът за чистотата на бирата) –

„И повели Кайзера бира в страната да се произвежда само от три съставки – вода, хмел и ечемик“.

ОК, тогава не са знаели още за маята… но мъх?! 🙂

Приемаме, че хмел няма как да расте на стената… Та все пак искрени поздравления за реализацията!

Чисто медийно – бих очаквал по-силна подкрепа и разказване за случката – блогърите са хубаво нещо, но все още не подсигуряват така нужната масовост 🙂

Ето и 5 минутното видео, което разказва за външната реклама на Beck’s направена от изцяло естествени съставки:

Фейсбук феновете като измерител – опасната игра през 2012 – Sexy & Trendy vs. Long Term Brand Values

03.02.2012

В началото на 2012 на пазара се наблюдава масово явление „искам да ми е силно присъствието във Facebook и марката ми да има много… ама Много фенове“ 😉

Да, важно е да комуникираме с потребителите си. Няма лошо и те да се определят като „фенове“ – дори самият акт на определяне „аз съм фен на ХИКС“ създава положителни емоции и променя възприятието към марката ХИКС. До тук добре!

Когато обаче броят фенове се превърне в ЦЕЛ, а не средство да се комуникира с тях, започваме да наблюдаваме необичайно за днешните времена изхвърляне на пари на вятъра… Т.е. харчене на пари за „създаване на фенове“, без да се влага в комуникация с тях, вкл. забравяне за основните измерители на една марка, като например: top of mind brand awareness, spontaneous brand awareness, prompted brand awareness, както и оценки на конкретни параметри (много специфични за всяка марка и категория продукти/услуги) като „like to be seen with“, „освежаваща“, „върви прекрасно с храна“, „name-it-for-your-brand“ и т.н.

Разбира се, броят фенове не е пряко свързан също така и с броя продажби, честотата на употреба, индекси на лоялност по една или друга методология, печалбата на компанията…

О, ужас! Дори чухме, че някои изцяло брандинг кампании онлайн ще бъдат пост-фактум оценявани с основен критерий „колко фена сме придобили“… Е… по-добре дайте една награда и я обявете чрез текстови реклами на клик (например купете си нашите) 🙂

Наскоро бе публикувано едно доста интересно проучване.

Накратко: „Само около 0,5% от феновете ви продължават да имат истински активен контакт с марката ви във Facebook“.

Е, проучването не измерва колко четат, а само хората, които коментират или Like-ват нещо от/на/за фен страницата…

Въпреки това, реших да публикувам „особеното си мнение“ и евентуално да предизвикам коментари?!

Ето и предизвикателството:

Колеги, не забравяме ли какво сме учили, че е ВАЖНО за нашите марки?

Там „фейсбук фенове“ не беше основният показател 😉

Презентацията от WebIT, за онлайн преглеждане

13.10.2009

Котлър в София – какво харесах и какво не толкова

27.09.2009

Първо, ще сложа линк към снимки на слайдове – http://vladi.snimka.bg/business/filip-kotl-r-v-sofiya.425521.

Така де, не знаем дали и кога ще бъде достъпна самата презентация.

След това ще си призная, че лично аз бях леко разочарован. Котлър е велик, няма спор по това! Но се опита да изнесе нещо като „магистърска степен по маркетинг за един ден“, поради което се придържаше до известни факти, до публикувани теми в неговата нова книга, и до няколко относително новаторски техники и метрики… които обаче не са истински „нови“.

Без съмнение каза много верни неща. Появиха се из разни блогове налудничави тези, че не е говорил приложимо за българските условия, или пък (о, моля!) че е говорил за твърде сложни и напредничави неща, дето хората не ги разбрали… Напротив! Котлър по един неповторимо добър и ясен начин говореше за основите на съвременния маркетинг, за правила и принципи, които и в България са валидни, и за стратегии за борба с кризата, които са дори твърде общи и разумни.

Например, ако фирмата ви няма финансов ресурс или лесен достъп до такъв, а няма и силен маркетинг (марка), по-добре продайте тук и сега и вземете КЕШ незабавно. Откажете се от други борби! Не звучи твърде advanced, дори ако не ви харесва какво пише на слайда!

Защо съм разочарован тогава? Аз съм си въвел една лична система за водене на бележки, според която освен записването на знания имам на листа и едни „допълнителни отметки“ – нещо като „to do“ („да направя“)… От „големите семинари“, на които съм бил през последните две години, само на два нямам нито едно „to do“ – сега на Котлър… и две години по-рано пак при Котлър…

Преди две години си беше заради ниското ниво. Зала претъпкана, аудиторията 2/3 студенти, Котлър препускащ през теми от отношенията между търговците и маркетолозите (неразбран от тези 2/3) до основи на латералното мислене (тогава си промотираше друга книга) и изцепки за Web 3.0, когато някой не беше му доразказал, че в България почти няма понятие „общество“, камо ли пък „интеракциите със социума да са най-важното в съзнанието на потребителите при избора им на продукт или услуга“!

Сега обаче нивото беше много добро. Аз ли си записвах грешно в такъв случай или съм твърде напреднал за лекциите му? Или пък работя в сфера, в която няма как да приложа незабавно някоя идея?

Мисля, че по малко от трите 😉

Ще дам няколко примера за верността на всяка от възможните причини. Отзад-напред!

1. Сфера на работа… Ето статията за мнението на Котлър, че Интернет е това, което носи развитието на бизнеса… Така де, нали не очаквате това да е ново и свръхважно като новина за мен? Ако не бях 100% убеден в това, щях да приема някое от другите си предложения за работа, а нямаше да съм в Инвестор.БГ 🙂

2. Напреднал ли? 🙂 Котлър задели няколко слайда на тема „value based marketing“. Само дето и в България има десетки, ако не и стотици маркетолози, които работят по установени фирмени модели на „позициониране въз основа на ценностната система на потребителя“. Всички те са забелязали, че Котлър по-скоро имаше предвид интегриране на основнaтa ценност на марката в цялостната дейност на фирмата или по-скоро това, което бих нарекъл „интегриран маркетинг“… Другите модели, които съм виждал, са далеч по-ценни и позволяват не да „приложиш“ избрано позициониране, а да избереш правилно позициониране. Така де, освен че снимах бързо и „хванах“ слайдове, които Котлър практически прескочи, те не ме и „грабнаха“, защото бяха  „too generic for me“…

Между другото, net promoter score беше наистина „добро споменаване“. Щеше да е и ново, ако SEERC тук в София не правеха дори безплатен курс по темата

3. Не съм записвал правилно! Това също е вярно! Де факто някои мои решения още на следващия работен ден бяха повлияни от семинара. (По-скоро забърза някои мои дейности целящи дадени отдели да получат дадени функции, например маркетингът да е по-близо до „основата“ на новите продукти и функции по сайтовете ни.)

Така де… един много добре организиран, поднесен от прекрасен оратор и на ниво семинар! Аз може би съм се надявал на повече 🙂

ПП. На SEO конференцията, когато темата бе доста нова за мен лично, имах 8 страници със ситни бележки, тридесетина „to-do“ и писмен мейл с 9 точки „to do asap“ след семинара… Но за това – в друг пост. Само ще спомена, че Огнян помогна много да поправим несвършването на 3-4 от тези 9 точки.

Подписът в имейлите – едно от безплатните оръжия на партизанския маркетинг

14.07.2009

Бащата на термина и концепцията „Guerilla Marketing“ Джей Конрад Левинсон дефинира „100-те принципа на партизанския маркетинг в Интернет„, като под номер 13 споменава „email signature“ или „автоматизиран подпис“ (за начало прочетете малко що е то „герила маркетинг„, а препоръчвам и блога на Жанет Найденова, чийто е преводът на термина „автоматизиран подпис“).

Какво се има предвид под този „номер 13“? Онова дългото нещо във всеки имейл от банка или консултантска фирма, за което ти трябва около час и половина, за да го прочетеш и да разбереш, че „ако случайно си получил този мейл, изтрий го веднага“? Не бих казал! Ако е „маркетинг“, то подписът трябва да предава още информация за качествата на фирмата или продукта (в зависимост от стратегическите цели и приоритети)… Вижте една публикация на Левинсон на тема какво би следвало да съдържа подписът. Обърнете внимание на „персонализирайте и адаптирайте подписа си в зависимост от средата“ (напр. в блога за директен маркетинг подписът е добре да има линк към услугите Ви за директен маркетинг и не просто общ слоган, а нещо за това „колко сте добри в директния маркетинг“)

Прочетохте ли? А сега да продължа с практическите примери 🙂

Обикновено автоматично, когато пишете имейл, подписът Ви се създава по модел, например:

ред1: ИМЕ

ред2: ДЛЪЖНОСТ

ред3: ФИРМА

ред4: АДРЕС

ред5: ТЕЛЕФОН, МОБИЛЕН, УЕБСАЙТ евентуално Имейл… и др. контактни данни

ред6: … И ТУК идва мястото на „партизанския маркетинг“. След стандартните контактни данни (не ги пренебрегвайте!) можете да кажете най-важното за компанията / продукта / услугите Ви… Което може да бъде „Вашият слоган“, но може да е и най-новото, ключова неизвестна информация за Вас, препоръки за услугите на компанията Ви и т.н.

Задължително направете подпис и на личния си имейл и в него сложете линк към блога си 🙂

Например, моят служебен подпис днес гласи:

Лазар Малаков
маркетинг директор
София 1463, ул. Д-р Христо Стамболски 3, ет.4
тел. 02 000 00 00; моб. 000 00 00 888

Golden Pages™ – до теб във всяка ситуация™
(търсете сред над 110 000 адреси и телефони на фирми в България)

С долния текст, изпратената от търговец оферта напомня още веднъж на получателя, че „офертата е съобразена с кризисната ситуация“; а допълнително напомня и за факта, че „при търсене в Golden Pages аз се конкурирам с още 110 000 фирми“…

Изпратеният от мен имейл до приятел-маркетолог му напомня, че „Golden Pages е лесен за употреба, а имат и огромна база данни“ (така дори съм получавал запитвания за закупуване на база данни)…

Изпратеният от „обслужване на клиенти“ имейл до рекламодател допълнително му напомня, че „мога да им звънна по всяко време да ми направят промяната, за която ме мързи да се логна и да направя сам“…

(Май не е случайно, че съм доволен от слогана „До теб във всяка ситуация“, създаден от Lowe Swing – работи „във всяка ситуация“).

В телемаркетинга или при изпращане на newsletters, понятието „подпис“ нараства до „една-две допълнителни секции в бюлетина, които напомнят за предстоящи събития, нови оферти и т.н.“

В newslettter-а на Art Sobczak за продажби по телефона има и огромна секция „преди имейла“ с реклама на книги, събития и т.н. – което пак е форма на „подпис“, макар и в началото на съобщението… Честно казано, лично мен това ме дразни… Опитайте се да прочетете седмичния съвет на Арт и ще решите сами за себе си дали да следвате съвета на Левинсон за „не повече от 6 реда“ подпис 🙂

След като гърците обаче вече активираха търсачката за България, от следващата седмица всички изходящи имейли от Golden Pages ще бъдат подписани  във следния формат:

Моето Име
моята длъжност
тел. 02 000 00 00; моб. 088 00 00 000

Golden Pages™ – до теб във всяка ситуация
Виж какво
нашите рекламодатели казват за нас
Намери още нови клиенти от Гърция с
Greek Yellow Pages SA.

„Падна жертва“ адресът… Но пък показва на колебаещите се компании, че рекламодателите са доволни.

А партньорството ни с гърците ни позиционира като силна компания с международен потенциал (член сме на EADP)…

Темата стана много дълга, а няма много практична информация за нея… Кой ще сподели пръв опита си с ПОДПИСИ?