Beck’s by Nature – жалко, че не е от хмел ;)

само естествени съставки - вода, хмел, ечемик, маяЕстествени съставки… свободно съзнание 🙂

Инсталацията е наистина постижение на инженерната мисъл.

Браво на колегите от Lowe Swing Communications за идеята!

Браво на Kamenitza за смелостта (и одобрението на бюджета) и на реализаторите за вярата в себе си 🙂

Все не ми дава мира обаче старият Reinheitsgebot (законът за чистотата на бирата) –

„И повели Кайзера бира в страната да се произвежда само от три съставки – вода, хмел и ечемик“.

ОК, тогава не са знаели още за маята… но мъх?! 🙂

Приемаме, че хмел няма как да расте на стената… Та все пак искрени поздравления за реализацията!

Чисто медийно – бих очаквал по-силна подкрепа и разказване за случката – блогърите са хубаво нещо, но все още не подсигуряват така нужната масовост 🙂

Ето и 5 минутното видео, което разказва за външната реклама на Beck’s направена от изцяло естествени съставки:

Фейсбук феновете като измерител – опасната игра през 2012 – Sexy & Trendy vs. Long Term Brand Values

Кратък коментар на седмицата: Колеги, не забравяйте какво сте учили за измерителите на вашите марки… Там „фейсбук фенове“ не беше основният показател 😉

В началото на 2012 на пазара се наблюдава масово явление „искам да ми е силно присъствието във Facebook и марката ми да има много… ама Много фенове“ 😉

Да, важно е да комуникираме с потребителите си. Няма лошо и те да се определят като „фенове“ – дори самият акт на определяне „аз съм фен на ХИКС“ създава положителни емоции и променя възприятието към марката ХИКС. До тук добре!

Когато обаче броят фенове се превърне в ЦЕЛ, а не средство да се комуникира с тях, започваме да наблюдаваме необичайно за днешните времена изхвърляне на пари на вятъра… Т.е. харчене на пари за „създаване на фенове“, без да се влага в комуникация с тях, вкл. забравяне за основните измерители на една марка, като например: top of mind brand awareness, spontaneous brand awareness, prompted brand awareness, както и оценки на конкретни параметри (много специфични за всяка марка и категория продукти/услуги) като „like to be seen with“, „освежаваща“, „върви прекрасно с храна“, „name-it-for-your-brand“ и т.н.

Разбира се, броят фенове не е пряко свързан също така и с броя продажби, честотата на употреба, индекси на лоялност по една или друга методология, печалбата на компанията…

О, ужас! Дори чухме, че някои изцяло брандинг кампании онлайн ще бъдат пост-фактум оценявани с основен критерий „колко фена сме придобили“… Е… по-добре дайте една награда и я обявете чрез текстови реклами на клик (например купете си нашите) 🙂

Наскоро бе публикувано едно доста интересно проучване.

Накратко: „Само около 0,5% от феновете ви продължават да имат истински активен контакт с марката ви във Facebook“.

Е, проучването не измерва колко четат, а само хората, които коментират или Like-ват нещо от/на/за фен страницата…

Въпреки това, реших да публикувам „особеното си мнение“ и евентуално да предизвикам коментари?!

Ето и предизвикателството:

Колеги, не забравяме ли какво сме учили, че е ВАЖНО за нашите марки?

Там „фейсбук фенове“ не беше основният показател 😉

Презентацията от WebIT, за онлайн преглеждане

CPC и CPM са само начини на закупуване на реклама в Интернет.
Независимо дали купувате на импресии или на клик, единственото важно е какво правите или понякога по-скоро „причинявате“ на своята марка.
Как и дали можем да влияем над познаваемостта и ключови параметри на марките ни в Интернет – в презентацията…

Котлър в София – какво харесах и какво не толкова

Котлър е велик, няма спор по това! Но се опита да изнесе нещо като „магистърска степен по маркетинг за един ден“, поради което се придържаше до известни факти, до публикувани теми в неговата нова книга, и до няколко относително новаторски техники и метрики… които обаче не са истински „нови“.
Така де… един много добре организиран, поднесен от прекрасен оратор и на ниво семинар! Аз може би съм се надявал на повече 🙂

Първо, ще сложа линк към снимки на слайдове – http://vladi.snimka.bg/business/filip-kotl-r-v-sofiya.425521.

Така де, не знаем дали и кога ще бъде достъпна самата презентация.

След това ще си призная, че лично аз бях леко разочарован. Котлър е велик, няма спор по това! Но се опита да изнесе нещо като „магистърска степен по маркетинг за един ден“, поради което се придържаше до известни факти, до публикувани теми в неговата нова книга, и до няколко относително новаторски техники и метрики… които обаче не са истински „нови“.

Без съмнение каза много верни неща. Появиха се из разни блогове налудничави тези, че не е говорил приложимо за българските условия, или пък (о, моля!) че е говорил за твърде сложни и напредничави неща, дето хората не ги разбрали… Напротив! Котлър по един неповторимо добър и ясен начин говореше за основите на съвременния маркетинг, за правила и принципи, които и в България са валидни, и за стратегии за борба с кризата, които са дори твърде общи и разумни.

Например, ако фирмата ви няма финансов ресурс или лесен достъп до такъв, а няма и силен маркетинг (марка), по-добре продайте тук и сега и вземете КЕШ незабавно. Откажете се от други борби! Не звучи твърде advanced, дори ако не ви харесва какво пише на слайда!

Защо съм разочарован тогава? Аз съм си въвел една лична система за водене на бележки, според която освен записването на знания имам на листа и едни „допълнителни отметки“ – нещо като „to do“ („да направя“)… От „големите семинари“, на които съм бил през последните две години, само на два нямам нито едно „to do“ – сега на Котлър… и две години по-рано пак при Котлър…

Преди две години си беше заради ниското ниво. Зала претъпкана, аудиторията 2/3 студенти, Котлър препускащ през теми от отношенията между търговците и маркетолозите (неразбран от тези 2/3) до основи на латералното мислене (тогава си промотираше друга книга) и изцепки за Web 3.0, когато някой не беше му доразказал, че в България почти няма понятие „общество“, камо ли пък „интеракциите със социума да са най-важното в съзнанието на потребителите при избора им на продукт или услуга“!

Сега обаче нивото беше много добро. Аз ли си записвах грешно в такъв случай или съм твърде напреднал за лекциите му? Или пък работя в сфера, в която няма как да приложа незабавно някоя идея?

Мисля, че по малко от трите 😉

Ще дам няколко примера за верността на всяка от възможните причини. Отзад-напред!

1. Сфера на работа… Ето статията за мнението на Котлър, че Интернет е това, което носи развитието на бизнеса… Така де, нали не очаквате това да е ново и свръхважно като новина за мен? Ако не бях 100% убеден в това, щях да приема някое от другите си предложения за работа, а нямаше да съм в Инвестор.БГ 🙂

2. Напреднал ли? 🙂 Котлър задели няколко слайда на тема „value based marketing“. Само дето и в България има десетки, ако не и стотици маркетолози, които работят по установени фирмени модели на „позициониране въз основа на ценностната система на потребителя“. Всички те са забелязали, че Котлър по-скоро имаше предвид интегриране на основнaтa ценност на марката в цялостната дейност на фирмата или по-скоро това, което бих нарекъл „интегриран маркетинг“… Другите модели, които съм виждал, са далеч по-ценни и позволяват не да „приложиш“ избрано позициониране, а да избереш правилно позициониране. Така де, освен че снимах бързо и „хванах“ слайдове, които Котлър практически прескочи, те не ме и „грабнаха“, защото бяха  „too generic for me“…

Между другото, net promoter score беше наистина „добро споменаване“. Щеше да е и ново, ако SEERC тук в София не правеха дори безплатен курс по темата

3. Не съм записвал правилно! Това също е вярно! Де факто някои мои решения още на следващия работен ден бяха повлияни от семинара. (По-скоро забърза някои мои дейности целящи дадени отдели да получат дадени функции, например маркетингът да е по-близо до „основата“ на новите продукти и функции по сайтовете ни.)

Така де… един много добре организиран, поднесен от прекрасен оратор и на ниво семинар! Аз може би съм се надявал на повече 🙂

ПП. На SEO конференцията, когато темата бе доста нова за мен лично, имах 8 страници със ситни бележки, тридесетина „to-do“ и писмен мейл с 9 точки „to do asap“ след семинара… Но за това – в друг пост. Само ще спомена, че Огнян помогна много да поправим несвършването на 3-4 от тези 9 точки.

Всички разбират от маркетинг!

В заключение: „маркетинг“ и „мнение“ не си приличат. „Мнението е като задникът – всеки си го има“ – беше популярен израз в училище…! Но маркетинговото мислене „как това, което правя днес, да продаде повече, но и да направи по-силна марката ми след 2,3,5 години“… това дори много колеги го нямат 😉

Като от футбол…

Може би именно заради този факт, дори по времето, когато се занимавах с отношенията с българския национален отбор (по неволя в качеството на основен спонсор), винаги съм си признавал, че почти нищо не разбирам от футбол…

Но… да се върнем към маркетинга…
То т’ва маркетингът е просто нещо – трябва да е хубаво (да ми харесва на мен), да продава (от тук и следствието – ако има световна криза и продажбите са намалели – маркетингът е виновен), и е решение за всичко („имам тука едни залежали…, то те не работят вече и са модел от 1980, но…“).

Това, че една марка се гради с години (понякога-десетки), че в един град търговците ти казват едно за марката, а в друг казват друго; че един сайт се опитва да бъде хем най-информативен, хем най-разнообразен, хем най-забавен… това са просто маловажни подробности… Какъв е проблемът? 🙂

Ще опитам да илюстрирам с примери (фиктивни, за целите на пост-а):

Първи пример: Какъв е проблемът например да направиш промоция за Туборг с подарък ЗЛАТЕН ШАХ?
(амаааа… – ще отвори уста някой по-запознат – Туборг не означаваше ли „fun“?)

– Такаааа… точно там е проблемът. Марката е „премийна / луксозна / със стил“… Но… дори ако шахът е златен, а в момента тече световно по шах, пък президентът ще връчи лично Златния шах на победителя в промоцията на „бира-кеф-радост-забавление“ с име Туборг… Въпреки всички тези фактори това би била ЛОША промоция!

Шахът е индивидуален спорт, Туборг се стреми да бъде символ на „забавлението с приятели“; Шахът изисква дълго обмисляне на всеки ход, Туборг препоръчва да се насладиш на всеки миг; Шахът (според по-младите) се играе от „задръстеняци“, Туборг иска ти да се откроиш с бутилката в ръка като оригинален пич-купонджия, център на забавата…

Дали подобна промоция ще продава бира? Може би дори да! Дали Туборг би загубил пазарен дял след приключването на такава промоция? Несъмнено да!

Втори пример: Защо пък да не може да направим туристически справочник Golden Pages, който да продаваме по 10 лева бройката?

Ами за можене – можем. Имаме над 5000 туристически агенции, хотели, мотели, къмпинги и тям подобни в базата си. Има как да договорим и канал за продажби, ще продадем над 5000 бройки, това са си 50000 лева, при разход от около 10000 за луксозно изданийце в тираж 5000…

Да, ама не! (помните Петко Бочаров, нали?) –  Golden Pages е безплатен! Точка.
Това знаят практически всички, които са чували за Golden Pages; Така знаят и 1.5 милиона души над 15 годишна възраст, които имат у дома или в офиса си справочника… А и 5 000 тираж на фона на милион и половина за 2008-ма година… дали отговарят на представите на бизнеса за Golden Pages (разпространяван в огромни за българските стандарти тиражи…)

За такива специални проекти се препоръчва просто използването на други марки… Не можеш да притежаваш думата „безплатен“, ако имаш и платено издание (Differentiate or Die, Jack Trout & Steve Rivkin)… Като проект идеята е печеливша! От маркетингова гледна точка… „Hotels and Tourism Comprehensive Directory“ или най-тъпото друго име, което се сетите, е по-добро от „Golden Pages“ 🙂

Трети пример: (реклама!) – Снимай Ленчето, какво ще плащаш на някакви си ми тъпи моделки луди пари за клипа ми!

Да, ама Ленчето я харесваш само ти (шефа)… Е, и още 12% от целевата ти група, например, но типажът е грешен изначално… А! И не умее да играе! Лентата, която платихме, както и допълнителния снимачен ден, са в крайна сметка 3 пъти по-скъпи от хонорара на „онова моделче дето искаше 2000 евро“, но играе в театъра и пред камера е като у дома си…

В заключение: „маркетинг“ и „мнение“ не си приличат. „Мнението е като задникът – всеки си го има“ – беше популярен израз в училище…! Но маркетинговото мислене „как това, което правя днес, да продаде повече, но и да направи по-силна марката ми след 2,3,5 години“… това дори много колеги го нямат 😉

Надявам се постът да е бил забавен…

Нарочно нахвърлям само „малко идеи“… Всички работещи в сферата на маркетинг / реклама / пр / промоции имаме своите лични примери…

Дайте своите лични примери! Коментарите са добре дошли 😉